1И наближават в Ерусалим, във Витфагия и Витания, при Елеонската гора, проважда двама от учениците си,
2и казва им: Идете в селото което е на среща ви, и щом влезете в него ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е възседал; развържете и доведете го.
3И ако ви рече некой: Защо правите това? кажете че на Господа требва; и тутакси ще го проводи тука.
4И отидоха, и намериха ждребето вързано до вратата вън при край пътя, и отвързваха го.
5И некои от стоещите там казваха им: Що правите та развързвате ждребето?
6А те им рекоха, както поръча Исус; и оставиха ги.
7И доведоха ждребето при Исуса и наметаха на него дрехите си, и възседна на него.
8И мнозина постлаха дрехите си по пътя; други пак режеха клоне от дърветата и постилаха по пътят.
9И тези които вървеха отпред, и тези които отподире идеха, викаха и казваха: Осанна, благословен който иде в името Господне.
10Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних.
11И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте.
12И на утринта, когато излезоха из Витания, огладне.
13И като виде издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините.
14И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.
15И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури.
16И не допущаше да пренесе некой никакъв съсъд през храма.
17И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте \вертеп разбойнически.\
18И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово.
19И като мръкна, излезе вън от града.
20И сутринта когато минуваха, видеха смоковницата изсъхнала от корен.
21И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала.
22А Исус отговори и казва им: Имайте вера в Бога.
23Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл.
24За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вервайте че ще получите, и ще ви бъде.
25И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения.
26Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.
27И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините.
28И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това?
29А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това.
30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми.
31И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повервахте в него?
32Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк.
33И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.