1И начна да им говори с притчи: человек некой си насади лозе, и огради го с плет, и изкопа жлеб, и съгради стълп, и даде го под наем на земледелци, и отиде.
2И във времето на плода проводи при земледелците едного раба, да вземе от земледелците от плода на лозето.
3А те го уловиха, биха го, и го отпратиха празден.
4И пак проводи до тех другиго раба; и него като биха с камене, разбиха му главата, и отпратиха го безчестен.
5И пак проводи другиго; и него убиха; и мнозина други, едни биха, а други убиха.
6При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тех, и думаше: Ще се посвенят от сина ми.
7А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше.
8И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
9Какво ще прочее да стори господарът на лозето? ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други.
10Не сте ли прочели вие нито това писание: \Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11От Господа бе това и чудесно е в очите ни\?
12И искаха да го уловят; но се убояха от народа; понеже разумеха че на тех рече тази притча, и оставиха го и си отидоха.
13И проваждат до него некои от Фарисеите и Иродианите, да го впримчат в дума.
14И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не?
15Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя.
16И те му донесоха. И казва им: чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев.
17И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него.
18И идват при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, и казваха:
19Учителю, Мойсей написа нам, че ако умре на некого брат му, и остави жена, а чада не остави, да вземе брат му жена му и да възстави семе на брата си.
20И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умре не остави семе.
21И взе я вторият, и умре, и нито той остави семе; и третият такожде.
22И вземаха я и седмината, и не оставиха семе; най-подир от всичките умре и жената.
23Във възкресението прочее, когато възкръснат, на кого от тех ще бъде тя жена? защото и седмината я имаха за жена.
24И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?
25Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито за мъж отиват; но са като ангелите които са на небеса.
26А за мъртвите че ще възкръснат, не сте ли прочели в книгата Моисеева за къпината, как му рече Бог и каза: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов?
27Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите: прочее вие заблуждавате много.
28И един от книжниците, който ги чу като се препираха, и позна че добре им се отговори, пристъпи и го попита: Коя заповед е от всичките най-първа?
29А Исус му отговори: Най първа от всичките заповеди е: \Слушай, Израилю: Господ Бог наш е един Господ;
30и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила.\ Тая е първата заповед.
31и втора подобна ней: \Да възлюбиш ближнаго твоего както себе си.\ По-голема от тези друга заповед нема.
32И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и нема друг освен него,
33и да го люби некой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви.
34И като виде Исус че разумно отговори, рече му: Не си далеч от царството Божие. И никой вече не смееше да го попита за нещо.
35И отговори Исус, когато поучаваше в храма, и казваше: Как казват книжниците че Христос е син Давидов?
36Защото сам този Давид рече чрез Духа Святаго: \Рече Господ Господу моему: Седни от десната ми страна докле положа враговете твои подножие на нозете ти.\
37И тъй сам си Давид го нарича Господ; и от де е син негов? И многото народ слушаше го с благодарение.
38И казваше им в поучението си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите,
39И предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията:
40тези, които изпояждат на вдовиците домовете, и за причина правят дълги молитви: те ще да приимат по-големо осъждение.
41И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много.
42И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант.
43И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата:
44защото всички туриха от изобилието си, а тя от немането си тури всичко що имаше, всичкия си имот.