Mark 10— TZA

¹И стана от там та отиде в пределите Юдейски, през страните отвъд Иордан; и стича се пак народ при него; и както си имаше обичай, пак ги поучаваше.

²И пристъпиха Фарисеите та го попитаха за да изкушават: Да ли е простено на мъж да напусне жена си?

³А той отговори и рече им: Що ви заповеда Моисей?

⁴А те рекоха: Моисей дозволи да напише разводно писмо и да я напусне.

⁵И отговори Исус и рече им: За жестокосърдието ваше ви е писал тази заповед:

⁶от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог.

⁷За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си,

⁸и ще бъдат двамата в една плът; така щото не са вече две, но една плът.

⁹И тъй, онова което е Бог съчетал человек да не разлъча.

¹⁰И в къщи пак учениците му попитаха го за същото.

¹¹И казва им; Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

¹²И ако жена напусне мъжа си и посегне за другиго, прелюбодействува.

¹³И доведоха при него деца за да се прикосне до тех; а учениците запрещаваха на тези които ги водеха:

¹⁴Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие.

¹⁵Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него.

¹⁶И прегърна ги, и възлагаше ръце на тех, и благославяше ги.

¹⁷И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?

¹⁸А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.

¹⁹Заповедите знаеш: \Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си.\

²⁰А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си.

²¹А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай.

²²Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много.

²³А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство?

²⁴А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството?

²⁵По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.

²⁶А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде?

²⁷А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно.

²⁸И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе.

²⁹А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието,

³⁰и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен.

³¹Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи.

³²А когато беха в пътя на възлезването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тех, а те се чудеха, и като вървеха подире му беха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи:

³³Ето, ние възлезваме в Ерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците;

³⁴и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне.

³⁵И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим.

³⁶А той им рече: Що искате да ви сторя?

³⁷А те му рекоха: Дай ни да седнем един от десно и един от лево до тебе в славата ти.

³⁸А Исус им рече: Не знаете що просите. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението с което се аз кръщавам?

³⁹Те му рекоха: Можем. А Исус им рече: чашата която аз пия, ще пиете, и с кръщението с което се аз кръщавам, ще се кръстите;

⁴⁰но да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но комуто е приготвено.

⁴¹А като чуха десетимата, хванаха да негодуват за Якова и Иоана.

⁴²А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тех, и големците им владеят ги.

⁴³А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга;

⁴⁴и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките.

⁴⁵Защото Син человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина.

⁴⁶И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше.

⁴⁷И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме!

⁴⁸И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!

⁴⁹И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те.

⁵⁰И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус.

⁵¹Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам.

⁵²А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.