1А Савел съизволяваше на убиването му. И по това време стана големо гонение против църквата в Ерусалим; и всички се разидоха по Юдейските и Самарийските места освен апостолите.
2А некои благоговейни человеци погребоха Стефана, и направиха над него голем плач и ридание.
3А Савел правеше голема повреда на църквата, понеже влезваше във всека къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4А тези които беха се разишли обхождаха и благовествуваха словото.
5И Филип слезе в един Самарийски град и проповедваше им Христа.
6И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше.
7Защото нечистите духове с голем глас извикваха и излезваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха.
8И стана радост голема в онзи град.
9А в града от по-напред имаше некой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик некой си;
10на когото всички от малък до голем даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия.
11И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си.
12Но когато поверваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени.
13И сам си Симон поверва, и покръстен намерваше се всекога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се.
14А като чуха апостолите които беха в Ерусалим че Самария прие словото Божие, проводиха им Петра и Иоана,
15които като слезоха помолиха се за тех за да приемат Духа Светаго.
16(защото не бе слезъл още ни на едного от тех Дух Светий, но само беха кръстени в името Исус Христово.)
17Тогаз възлагаха ръце на тех, и приимаха Духа Светаго.
18А като виде Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро
19и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго.
20А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнел че дарът Божий със сребро се придобива.
21Ти немаш част нито дел в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога.
22За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл;
23понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда.
24А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте.
25Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповедваха евангелието.
26А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слезва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.
27И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;
28и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.
29А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.
30И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумеваш ли това което четеш?
31А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави некой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.
32А местото на писанието което прочиташе беше това: \Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.
33В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята.\
34И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго некого?
35А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.
36И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?
37И Филип рече: Ако верваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вервам че Исус Христос е Син Божий.
38И заповеда де се спре колесницата; и слезоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39А когато излезоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го виде вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен.
40А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповедваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.