Acts 7— TZA

¹А първосвещеникът рече: Така ли е това?

²А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

³и рече му: \Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа.\

⁴Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.

⁵И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо.

⁶И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.

⁷Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место.

⁸И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.

⁹А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,

¹⁰и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.

¹¹И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана.

¹²А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;

¹³и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.

¹⁴И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.

¹⁵И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши;

¹⁶и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.

¹⁷И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет

¹⁸докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.

¹⁹Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.

²⁰В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.

²¹А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.

²²И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.

²³И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;

²⁴И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.

²⁵И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.

²⁶И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?

²⁷А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?

²⁸Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?

²⁹Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.

³⁰И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.

³¹А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:

³²\Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.\ И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.

³³И рече му Господ: \Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е.

³⁴Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. \

³⁵Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.

³⁶Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в червено море, и в пустинята четиридесет години.

³⁷Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: \Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: \

³⁸този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;

³⁹комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет

⁴⁰когато рекоха на Аарона: \Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. \

⁴¹И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.

⁴²За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: \Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?

⁴³Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. \

⁴⁴Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел;

⁴⁵която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;

⁴⁶който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.

⁴⁷А Соломон му съгради дом.

⁴⁸Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:

⁴⁹\Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка?

⁵⁰Всичко това не направи ли го моята ръка? \

⁵¹Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.

⁵²Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,-

⁵³вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.

⁵⁴А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.

⁵⁵А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога;

⁵⁶и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина человеческаго че стои отдесно на Бога.

⁵⁷Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.

⁵⁸И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел.

⁵⁹И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.

⁶⁰И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа.