1И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върх Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани.
2На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: Не е прилично нам да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези.
3И тъй, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствувани, изпълнени с Дух Свет и с мъдрост, които да поставим за тази потреба.
4А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото.
5И угодно бе предложението на всичкото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вера и с Дух Свет, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николая прозелита от Антиохия;
6които поставиха пред апостолите; и те се помолиха и възложиха ръце на тех.
7И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на верата.
8А Стефан изпълнен с вера и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа.
9И подигнаха се некои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и некои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефана.
10И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше.
11Тогаз подучиха человеци да казват: чухме го да говори думи хулни против Моисея и против Бога.
12И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището,
13и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този человек не престава да говори хулни думи против това свето место и против закона;
14защото го чухме да казва: че този Исус Назарянинът ще развали това место, и ще измени обичаите които предаде нам Моисей.
15И всички които седеха на събора като се вгледаха в него видеха лицето му като лице на ангел.