Acts 9— TZA

¹А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника,

²и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

³И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.

⁴И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?

⁵А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.

⁶А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що требва да правиш.

⁷А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стоеха като вцепени.

⁸И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

⁹И три дни мина без да види, и не яде нито пи.

¹⁰А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.

¹¹И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли;

¹²и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа.

¹³И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим.

¹⁴И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име.

¹⁵А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви;

¹⁶защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.

¹⁷И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго.

¹⁸И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти;

¹⁹а като похапна доби сила. И преседе Савел неколко дни с учениците в Дамаск.

²⁰И от тоз час проповедваше по съборищата Христа че той е Синът Божий.

²¹И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците.

²²А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос.

²³И когато се минаха неколко дни, наговориха се Юдеите да го убият;

²⁴И това техно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите дене и ноще за да го убият.

²⁵Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче.

²⁶И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не верваха че е ученик.

²⁷А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видел Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповедвал с дързновение в името Исусово.

²⁸И вхождаше и изхождаше с тех в Ерусалим, и дързновено проповедваше в името на Господа Исуса.

²⁹И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.

³⁰Това като разумеха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс.

³¹И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се.

³²И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида.

³³И намери там некого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка.

³⁴И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана.

³⁵И видеха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха към Господа.

³⁶А в Иопия имаше некоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше.

³⁷И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница.

³⁸И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тех.

³⁹И стана Петър и отиде с тех; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тех.

⁴⁰А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна към телото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като виде Петра седна.

⁴¹А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тех жива.

⁴²И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина поверваха в Господ.

⁴³А Петър преседе доволно време в Иопия у некого си Симона усмаря.