1(по Слав. 57) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам Давидов С мълчание ли правда говорите? Право ли съдите, синове человечески?
2Ей, в сърдце работите неправди: Разподеляте насилството на ръцете си по земята.
3Още от матката на майка си отчуждиха се нечестивите: Заблудиха се от утробата които говорят лъжа.
4Имат яд като яд на змията: Приличат на глухия аспид който затиква ушите си,
5И не ще да чуе гласа на обаятелите, Колкото изкусно и да обайват.
6Боже, стрий зъбите им в устата им: Господи, строши челюстите на лъвовете.
7Да се излеят като води що отичат: Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.
8Като пължък, който се разтаява, да прейдат: Като изверг на жена, да не видят слънцето.
9Преди да усетят котлите ви огъня от трънете, Сурови или обгорели, ще ги помете с вихрушка.
10Праведният ще се зарадва когато види отмъщението: Ще омие нозете си в кръвта на нечестивия.
11И всеки ще казва: Наистина има плод за праведния: Наистина има Бог който съди на земята.