Psalms 57
1 (по Слав. 56) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам на Давида когато побягна от лицето Саулово в пещерата. Помилвай ме, о Боже, помилвай ме; Защото на тебе упова душата ми, И на сянката на твоите крила ще се надея Доде заминат злощастията.
2 Ще викам към Бога Вишнаго, Към Бога моя благодетел.
3 Ще проводи от небеса и ще ме избави, Ако и да ме укорява зиналият иска да ме погълне. (Села.) Бог ще проводи милостта си и истината си.
4 Душата ми е всред лъвове: Лежа между пламенни человеци, На които зъбите са копия и стрели, И езикът им е остър меч.
5 Възнеси се над небесата, Боже. Славата ти да бъде по всичката земя.
6 Сет приготвиха за стъпките ми: Душата ми се е навела да падне: Изкопаха пред мене яма: Паднаха в нея. (Села.)
7 Утвърдено е сърдцето ми, Боже, Утвърдено е сърдцето ми: ще пея и песнопея.
8 Събуди се, славо моя: Събуди се, псалтирю и китаро: ще се събудя рано.
9 Ще те похваля, Господи, между народите: Ще ти песнопея между племената.
10 Защото се възвеличи до небеса твоята милост, И до облаците твоята истина.
11 Възнеси се, Боже, над небесата: Славата ти да бъде по всичката земя.