1(по Слав. 114) Драго ми е че Господ послуша Гласа ми и моленията ми,
2че приклони ухото си към мене: И доде съм жив ще го призивам.
3Смъртни болезни ме обиколиха, И адви утеснания ме снамериха: Скръб и болка срещнах.
4И призвах името Господне: О Господи, избави душата ми.
5Милостив е Господ и праведен, И благоутробен е Бог наш.
6Господ съхранява простодушните: В беда бях, и спаси ме.
7Върни се, душо моя, в покоя си, Защото Господ ти стори добро.
8Защото си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, Нозете ми от подплъзване
9Ще ходя пред Господа В земята на живите.
10(По Слав 115) (1) Повярвах, за то говорих: Аз бях много оскърбен.
11(2) Аз рекох в смайването си: Всеки человек е лъжлив.
12(3) Що да въздам Господу, За всичките му благодеяния към мене?
13(4) Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господне.
14(5) Обричанията си ще отдам Господу Сега пред всичките му люде.
15(6) Многоценна е пред Господа Смъртта на преподобните му.
16(7) Ей, Господи! защото съм твой раб: Раб твой съм аз, син на твоята рабиня: Ти си развързал узите ми.
17(8) Тебе ще пожра жъртва на хвала, И името Господне ще призова.
18(9) Обричанията си ще отдам Господу, Сега пред всичките негови люде,
19(10) В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуя.