1(по Слав. 113) Не нам, Господи, не нам, Но на името си дай слава, За милостта си и за истината си.
2Защо да рекат езичниците: че де е техний Бог?
3Наший Бог е на небето Прави всичко що му е угодно.
4Техните идоли са сребро и злато, Дела на человечески ръце.
5Уста имат, но не говорят: Очи имат, но не виждат.
6Уши имат, но не чуят: Ноздри имат, но не обоняват.
7Ръце имат, но не пипат: Нозе имат, но не ходят, Нито издават глас от гъртана си.
8Подобни тям ще станат които ги правят, Всеки който се надее на тех.
9Израилю, уповай на Господа: Той им е помощник и щит.
10Доме Ааронов, уповай на Господа: Той им е помощник и щит.
11Които се боите от Господа, уповайте на Господа: Той им е помощник и щит.
12Господ ни помена. Ще благослови, ще благослови Израелевия дом, Ще благослови Аароновия дом,
13Ще благослови които се боят от Господа, Малките и големите.
14Господ ще ви възрасти, Вас и вашите чада.
15Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16Небесата небесни са Господни; А земята даде на человеческите синове.
17Не ще хвалят Господа мъртвите, Нито всичките, които слезват на местото на мълчанието.
18Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуя.