1Мъдростта съгради дома си; Издяла седемте свои стълпове;
2Закла което имаше за клане: Смеси виното си, и приготви трапезата си;
3Проводи слугините си, Вика по високите места на града:
4Който е глупав да се отбие тук; И към лишените от ум говори;
5Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното което размесих:
6Оставете глупостта и живи бъдете; И ходете в пътя на разума.
7Който учи присмивателя взема на себе си безчестие; И който обличава нечестивия взема на себе си порок.
8Не обличавай присмивател, за да те не намрази: Обличавай мъдър, и ще те възлюби.
9Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър; Учи праведен, и е нарасте в учение.
10Начало на мъдростта е страх Господен; И познаването на Светаго е разум.
11Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.
12Ако си мъдър, мъдър си за себе си; Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш.
13Жена безумна е бледива, Глупава, и нищо не знае;
14Седи при вратата на къщата си на стол, Въ високите места на града,
15И кани тези които минуват, Които вървят право в пътя си;
16Който е безумен, нека се отбие тук; И към лишения от ум говори;
17Крадените води са сладки, И скришно вземаний хляб е приятен.
18Но той не знае, че са там мъртвите, И в дълбочините адови поканените от нея.