1Не ревнувай на злите человеци, Нито желай да си с тях;
2Защото сърдцето им преговаря насилство, И устните им говорят за обида.
3С мъдростта се гради дом, И с разума се утвърждава;
4И чрез знание клетовете ще се напълнят С всяко многоценно и благоприятно богатство.
5Мъдрий человек се укрепява, И человек със знание расте в сила.
6Защото с разсмотрение ще правиш бранта си; И от множеството на съветниците бива спасение.
7Мъдростта е непостижима за безумния: Той не ще отвори устата си в портата.
8Който мисли да направи зло Ще се нарече коварен мъж.
9Помишлението на безумието е грях; И присмивателят е мерзост на человеците.
10Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11Избавяй влачимите на смърт, И не се оттегляй от онези които са докарани до клане.
12Ако речеш: Ето, ние не знаем това; Но този който претегля сърцата не разумява ли? И който пази душата ти И отдава всекому според делата му, той не знае ли?
13Сине мой, яж мед, защото е добър, И сот, защото е сладък на небцето ти:
14Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта Ако я намериш; и има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече.
15Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния, Не прави нападение на мястото на упокоението му;
16Защото праведнията седем пъти пада и става, А нечестивите ще се низринат в погибел.
17Кога падне неприятелят ти, не се радвай, И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне,
18Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му, И обърне яростта си от него на тебе.
19Не се раздражавай заради лукавите, Нито завиждай на нечестивите;
20Защото злите не ще имат добри сетнини: Светилникът на нечестивите ще угасне.
21Сине мой, бой се от Господа и от царя, И нямай съобщение със смутители;
22Защото погинването им ще стане внезапно; И кой знае наказанието и от двамата?
23И това е за мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24Който говори на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, Него племена ще укоряват;
25Но които го обличават, на тях ще бъде благоволение, И ще дойде върхъ тях добро благословение.
26Който отговаря с прави думи, Той дава целуване в устни.
27Нареди си работата повън, И приготви си я на нивата, И после съгради дома си.
28Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито лъсти с устните си.
29Не казвай: Както ми направи, така е му направя: Ще отдам на человека по делата му.
30Заминвах край нивата на ленивия, И край лозето на человек скудоумен;
31И, ето, всичко бе обрасло с бодил, Коприва беше покрила повърхнината му, И каменната му ограда беше съсипана
32И аз като прегледах размислих в сърдцето си; Видях, и взех поучение.
33Още малко сън, малко дремане, Малко сгъване на ръце за спане,
34И сиромашията ти ще дойде като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж.