1И дойдоха Фарисеите и Садукеите при него, и за да го изкушават поискаха му да им покаже знамение от небето.
2А той отговори и рече им: Кога стане вечер думате: Хубаво ще е времето; защото небето се червенее.
3и сутрина: Днес ще вали; защото небето се червенее намръщено. Лицемери! лицето на небето знаете да разпознавате, а знаменията на времената не можете ли?
4Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да му се даде, освен знамението на пророка Иона. И остави ги и си отиде.
5А когато отидоха учениците му отвъд, забравиха да вземат хлеб.
6А Исус им рече: Гледайте и пазете се от кваса на Фарисеите и Садукеите.
7И те размишляваха в себе си, и думаха: Това е защото хлеб не сме взели.
8А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате в себе си, маловери, за хлеб че не сте взели?
9Още не разумевате ли, и не помните ли петте хлеба на петте хиляди, и колко коша взехте?
10нито седемте хлеба на четирите хиляди, и колко кошници взехте?
11Как не разумевате че не за хлеб ви казах, да се пазите от кваса Фарисейски и Садукейски?
12Тогаз разумеха че не рече да се пазят от кваса хлебен, но от учението Фарисейско и Садукейско.
13И когато дойде Исус в страната на Кесария Филипова, питаше учениците си, и казваше: Мене, Сина человеческаго, кого ме казват человеците че съм?
14А те рекоха: Едни че си Иоан Кръстител; други Илия; а други Иеремия или един от пророците.
15Казва им: Но вие, кого ме казвате че съм?
16И отговори Симон Петър и рече: Ти си Христос, Син на Бога живаго.
17И отговори Исус и рече му: Блажен си, Симоне, сине Ионин, защото плът и кръв не ти са открили това, но Отец мой който е на небеса.
18Пък и аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камик ще съзида моята църква; и вратата адови не ще й одолеят.
19и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небеса, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.
20Тогаз заръча на учениците си, да не казват никому, че той е [Исус] Христос.
21От тогаз начна Исус да показва на учениците си че требва да иде в Ерусалим, и да пострада много от старейшините и първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и в третия ден да възкръсне.
22И Петър го взе на страна, и начна да му запрещава, и да казва: Смили се за себе си, Господи; нема да ти бъде това.
23А той се обърна и рече на Петра: Махни се от пред мене, сатано, съблазън си ми; защото не мислиш за това, което е Божие, но което е человеческо.
24Тогаз Исус рече на учениците си: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.
25Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери.
26Понеже що се ползува человек, ако всичкия свет спечели, а душата си отщети? или що ще даде человек за размена на душата си?
27Защото Син человеческий ще дойде в славата на Отца си със своите ангели; и тогаз ще отдаде всекиму според делата му.
28Истина ви казвам: Има некои от стоящите тука които нема да вкусят смърт, докле не видят Сина человеческаго че иде в царството си.