1И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините,
2та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт?
3Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми.
4Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците?
5А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повервахте в него?
6Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк.
7И отговориха че не знаят от къде бе.
8Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това.
9И начна да говори на народа тази притча: Некой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време.
10И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден.
11И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен.
12И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха.
13Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят.
14Но земледелците като го видеха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше.
15И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето?
16Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде!
17А той ги погледна и рече: Що е това писаното: \Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла\?
18Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже.
19И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумеха че там ката тази притча; но убояха се от народа.
20И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в некоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева.
21И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш.
22Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?
23А той разуме лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате?
24Покажете ми един динарий. чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев.
25А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.
26И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.
27И пристъпиха некои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха,
28и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: \Ако умре на некого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си.\
29А имаше седмина братя, и първият взе жена и умре безчаден.
30И взе вторият жената, и умре и той безчаден.
31И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умреха.
32А подир всичките умре и жената.
33И тъй във възкресението на кого от тех ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
34А Исус отговори и рече им: чадата на този век женят се и за мъж отиват;
35а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват:
36защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.
37А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа \Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова.\
38А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него.
39И отговориха некои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече.
40И не смееха вече нищо да го попитат.
41И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов?
42кога сам Давид казва в книгата Псаломска: \Рече Господ Господу моему: Седни отдесно ми
43докле положа враговете ти подножие на нозете ти.\
44И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов?
45И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си:
46Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията;
47които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-големо осъждение.