Luke 19— TZA

¹След това влезе Исус в Ерихон, и заминуваше си.

²И ето человек на име Закхей който беше началник на митарите, и той бе богат.

³И искаше да види Исуса кой е; но не можеше от народа, защото беше низък на възраст.

⁴И завтече се на напред, та възлезе на една черница за да го види; понеже през онзи път щеше да мине.

⁵И като дойде на това место, Исус погледна, виде го, и рече му: Закхее, слез скоро; защото днес требва да остана в твоята къща.

⁶И прибърза та слезе, и прие го с радост.

⁷И като видеха това всички, помъмряха и казваха че при грешен человек влезе да преседи.

⁸А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил некого в нещо с клевета, въздавам четверократно.

⁹Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом; защото и той е син Авраамов.

¹⁰Понеже Син человечески дойде да потърси и да спаси погиналото.

¹¹И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви.

¹²И рече: человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне.

¹³И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда.

¹⁴А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас.

¹⁵И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил.

¹⁶И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси.

¹⁷И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁸И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси.

¹⁹Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града.

²⁰Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа;

²¹защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял.

²²И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял;

²³и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щех да го прибера с лихвата?

²⁴И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси;

²⁵(и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;)

²⁶защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който нема, и това що има, ще се отнеме от него.

²⁷А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тех, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

²⁸И това като изрече Исус, отиваше напред и възлезваше в Ерусалим.

²⁹И когато наближи до Витфагия и Витания, към гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си,

³⁰и рече им: Идете в срещното село: в което щом влезвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете.

³¹И ако ви попита некой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото требва на Господа.

³²И отидоха проводените и намериха както им рече.

³³И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето?

³⁴А те рекоха: На Господа требва.

³⁵И доведоха го при Исуса: и като наметаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса.

³⁶И в отиването му постилаха дрехите си по пътя.

³⁷И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що беха видели;

³⁸и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних!

³⁹И некои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си.

⁴⁰И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат.

⁴¹И като наближи та виде градът, плака за него,

⁴²и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи.

⁴³Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всекъде ще те утеснят

⁴⁴и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и нема да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си.

⁴⁵И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха;

⁴⁶и казваше им: Писано е: \Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа.\

⁴⁷И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят;

⁴⁸и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.