1Слез та седни на пръстта, девице, дъщи Вавилонска: Седни наземи: престол вече няма, дъщи Халдейска; Защото няма да се наречеш вече изтънчена и изнежена.
2Хвани ръкомелницата та мели брашно: Открий булото си, подигни полите си, Открий голените си, мини реките.
3Голотата ти ще се открие; Ей, срамотата ти ще се яви: Отмъщение ще взема, И не ще бъда умолен от человека.
4Името на нашия Изкупител е Господ Саваот, Светий Израилев.
5Седи та мълчи, и влез в тъмнината, Халдейска дъщи; Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6Разгневих се на людете си: Омърсих наследието си, И предадох ги в ръката ти; Но ти им не показа милост: Ти си твърде отекчила ярема си върх стареца;
7И рекла си: Във век ще бъда господарка; Та не си турила това в сърдцето си, Нито си поменала сетнините на това.
8Прочее чуй сега това, ти сластолюбива Която седиш безгрижна, Която говориш в сърдцето си: Аз съм, и освен мене няма друга: Няма да седна вдовица, И няма да зная безчадие.
9Тези и двете ще дойдат върх тебе Внезапно, в един ден, Безчадие и вдовство: Ще дойдат върх тебе напълно, В множеството на омайванията ти, В голямото изобилие на обаянията ти.
10Защото си дръзнала на лукавството си, И рекла си: Не ме види никой: Мъдростта ти и знанието ти те измамиха; И рекла си в сърдцето си: Аз съм, и освен мене няма друга.
11За то ще дойде зло върх тебе, Без да знаеш от де се ражда; И беда ще нападне на тебе, Без да можеш да я върнеш; И гибел ще дойде внезапно върх тебе, без да знаеш.
12Застани сега с обаянията си, И с множеството на омайванията си В които си се трудила от младостта си, Ако можеш се ползува, Ако можеш се укрепи.
13Уморила си се в множеството на съветите си: Нека застанат сега небогледците и звездочетците, Предвещателите по новолуние, И нека те избавят От това което ще дойде върх тебе.
14Ето, те ще бъдат като плява: Огън ще ги изгори: Не ще могат да избавят себе си от силата на пламика: Не ще остане въглен да се огрее някой, Нито огън за да седне пред него.
15Таквиз ще ти бъдат онези с които си се трудила И търгувала от младостта си: Ще бягат скитаще се всеки в страната си: Никой не ще те избави.