1Падна Вил, наведе се Нево: Идолите им се туриха на животни и скотове: Товарът който вие носите стана тегота на умореното животно.
2Наведоха се, паднаха купно: Не могат да отърват товара, Но и те отиват в плен.
3Слушайте ме, доме Яковов, И всички остатъче от Израилевия дом, Вие дигнатите от мене още от утробата, Носените още от ложесната:
4И до старостта ви аз съм истият, И до седина аз ще ви нося: Аз ви направих, и аз ще ви дигна; Ей, аз ще ви нося и спася.
5Кому ще ме уподобите и ще ме сравните и съразмерите, Та да бъдем подобни?
6Изсипват злато из мешеца, И претеглят сребро с вес: Наемат златар, та го направя бог: После падат и се покланят:
7Дигат го на рамо и носят го Та го турят на местото му, и стои там: Няма да мръдне от местото си; Още и викат към него, но не може да отговори Нито да ги избави от бедата им.
8Помнете това, и покажете се мъже: Докарайте това на ума си, отстъпници.
9Помнете по-прежните от начало; Защото аз съм Бог, и няма друг: Аз съм Бог, и няма подобен мене,
10Който от начало възвестявам свършъка, И от по-напред нестаналите, И казвам: Съветът ми ще стане, И ще свърша всичкото си щение;
11Който зова хищната птица от изток, Мъжа на съвета ми от далечна земя; Ей, рекох, и ще направя да стане: Намислих, и ще го извърша.
12Слушайте ме, жестокосърдечни, Вие които сте далеч от правдата.
13Приближих правдата си: не ще да е далеч; И спасението ми няма да закъснее; И ще дам в Сион спасение На Израиля славата си.