1И рече ми: Сине человечески, изяш това което намираш: изяш този свитък, и иди да говориш на Израилевия дом.
2И отворих устата си; и нахрани ме с този свитък,
3и рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти, и нека се наситят чревата ти от този свитък които ти давам аз. И изядох го; и стана в устата ми като мед от сладост.
4И рече ми: Сине человечески, иди, влез в Израилевия дом, и говори думите ми на тях.
5Защото не се проваждаш при люде мъчноречиви и тежкоезични, но при Израилевия дом, -
6не при много народи мъчноречиви и тежкоезични, на които думите не разумяваш; и при такива ако бих те проводил, те биха те послушали.
7Но Израилевът дом няма да те послуша, защото не щат да ме послушат; понеже всичкий Израилев дом е жестокочелест и жестокосърдечен.
8Ето, направих лицето ти силно против лицата им, и челото ти силно против челата им.
9Като адамант по-твърд от кремен направих челото ти: да се не убоиш от тях, и да се не разтрепериш от лицето им, защото са дом отстъпник.
10И рече ми: Сине человечески, всичките ми слова които ще ти говоря вземи в сърдцето си, и послушай с ушите си;
11и иди, влез при пленниците, при синовете не людете си, и говори им и кажи им: Така говори Господ Иеова, - или послушат, или не послушат.
12И подигна ме Духът; и чух зад себе си глас на велик трус който говореше: Благословена славата Господня от местото му!
13И чух хвученето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго, и тропането на колелата срещу тях, и глас на голям трус.
14И възвиси ме Духът и ме взе; и в разпалването на духа си отидох с огорчение; но ръката Господня бе крепка върху мене.
15И дойдох при пленниците в Телавив, които обитаваха при реката Ховар, и седнах дето те седнаха, и останах там между тях седем дни в смайване.
16И след седемте дни биде слово Господне към мене и рече:
17Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом: слушай прочее слово от устата ми, и свести ги от моя страна.
18Когато говоря към беззаконния: Непременно ще умреш, и ти го не свестиш, и не говориш да предпазиш беззаконния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще предиря кръвта му.
19Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.
20Пак, ако се върне праведният от правдата си и направи беззаконие, и аз туря претикание пред него, той ще умре: понеже ти не си му обадил, той ще умре в греха си, и правдата му която е направил няма да се помене; но от твоята ръка ще предиря кръвта му.
21Но ако ти свестиш праведния за да не съгреши, и той не съгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести; и ти си избавил душата си.
22И ръката Господня биде там върху мене; и рече ми: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.
23И станах и излезох на полето; и ето, славата Господня стоеше там, като славата която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.
24И влезе Духът в мене, и постави ме на нозете ми, и говори ми и рече ми: Иди, затвори се в къщата си.
25И ти, сине человечески, ето, ще турят на тебе узи и ще те вържат с тях; и няма да излезеш всред тях.
26И ще направя езика ти да залепне за небцето ти, и ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях обличител; защото е дом отстъпник.
27Но когато ти говоря ще отворя устата ти, и ще им кажеш: Така говори Господ Иеова: Който слуша, да слуша; и който не слуша, да не слуша; защото е дом отстъпник.