1И рече ми: Сине человечески, стани на нозете си, и ще ти говоря.
2И като ми говори, влезе в мене Дух, и ме постави на нозете ми; и чух оногоз който ми говореше.
3И рече ми: Сине человечески, аз те провождам при Израилевите синове, при отстъпнически люде които отстъпиха от мене: те и отците им станаха престъпници против мене до този днешен ден,
4и са синове жестоколични и жестокосърдечни. Аз те провождам при тях: и ще им кажеш: Така говори Господ Иеова.
5И, послушат ли, не послушат ли, (защото е дом отстъпник,) ще познаят обаче, че е имало пророк всред тях.
6И ти, сина человечески, да се не убоиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръне и бодили с тебе, и живееш между скорпии: да се не убоиш от думите им, и от лицето им да се не разтрепериш ако и да са дом отстъпник.
7И ще говориш думите ми на тях, или послушали, или не послушали; защото са отстъпници.
8Ти обаче, сине человечески, слушай това което аз ти говоря: не ставай отстъпник като тоз отстъпник дом: отвори устата си, и изяж това което ти давам аз.
9И видях, и ето ръка простряна към мене, и в нея свитък книга.
10И разви го пред мене; и бе писано извътре и извън, и в него писани плачове, и ридания, и горко.