1Дойдоха прочее царят и Аман да пируват с Естир царицата.
2И рече пак царят на Естир втори ден като пиеха вино: Що е прошението ти, царице Естир? и ще ти се даде; и що е искането ти? ще бъде и до половината от царството.
3Тогаз отговори Естир царицата и рече: Ако съм намерила благодат пред тебе, царю, и ако е угодно на царя, животът ми да ми се даде на прошението ми, и народът ми на искането ми;
4защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем погубени, убити и изтребени. И ако би да се продадехме само като раби и рабини, премълчала бих, ако неприятелът и да не можеше да допълни щетата на царя.
5Тогаз отговори цар Асуир и рече на Естир царицата: Кой е той, и де е онзи който е дръзнал да направи така?
6И рече Естир: Противникът и неприятелят е този лукав Аман. Тогаз се смути Аман пред царя и царицата.
7И стана царят от винопитието разгневен, и отиде в градината на палата; а Аман стана да изпроси живота си от Естир, царицата; защото видя че злото беше решено против него от царя.
8И върна се царят от градината на палата в дома на винопитието; а Аман бе паднал на постелката на която беше Естир. И рече царят: Още и царицата ли иска да насили пред мене в дома? Словото излезе из устата на царя, и покриха лицето на Амана.
9И рече Арвона, един от скопците, пред царя: Ето, и дървото което направи Аман за Мардохея, който бе говорил добро за царя, стои в къщата на Амана, петдесет лакти високо. И рече царът: Обесете го на него.
10И обесиха Амана на дървото което бе приготвил за Мардохея. И престана яростта на царя.