1В онази нощ сънят побегна от царя; и заповяда да донесат книгата на паметописанията на летовниците; и прочитаха се пред царя.
2И намери се писано че Мардохей известил за Вихтана и Тереса, двамата от царските скопци, вратарите, които бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
3И рече царят: Каква чест и достолепие стана на Мардохея за това? И рекоха царските раби които му слугуваха: Не се е направило нищо за него.
4И рече царят: кой е в двора? И Аман беше дошел у външния двор на царския дом за да рече на царя да обеси Мардохея на дървото което бе приготвил за него.
5И рабите на царя рекоха му: Ето, Аман стои в двора. И рече царят: Да влезе.
6И като влезе Аман рече му царят: Що трябва да се направи на тогоз человека за когото царят би благоволил да му направи чест? А Аман помисли в сърдцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи чест освен мене?
7И отговори Аман на царя: За человека за когото царят благоволява да му направи чест,
8да донесат царската дреха с която се царят облача, и коня на който царят езди, и царския венец който се туря на главата му;
9и тая дреха и конят да се дадат в ръката на някого от по-големите царски князове за да облекат человека когото царят благоволява да почте; и като го водят възседнал на коня през градската стъгда, да прогласяват пред него: Така ще бъде на человека когото царят благоволи да почте.
10И рече царят на Амана: Скоро вземи дрехата и коня както си рекъл, и направи така на Мардохея Юдеина който седи при царските врата: да се не остави нищо от всичко що си рекъл.
11И взе Аман дрехата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градската стъгда, и прогласяваше пред него: Така ще бъде на человека когото царят благоволи да почте.
12И върна се Мардохей в царските врата; а Аман отиде скоро в дома си печален, и имаше главата си покрита.
13И приказа Аман на Зереса жена си и на всичките си приятели всичко каквото му се случи. И рекоха му мъдрите му и Зереса жена му; Мардохей, пред когото си начнал да изпадаш, ако е от семето на Юдеите, не ще му надвиеш, но съвсем ще паднеш пред него.
14Като говореха още с него, стигнаха царските скопци и побързаха да заведат Аман на пира който бе приготвила Естир.