1(По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат [тия] бедствия.
2Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
3Ще прати от небесата и ще ме избави, [Когато ме] укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, [Между] човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
5Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти [нека бъде] по цялата земя.
6Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).
7Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.
8Събуди се, душе моя; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
10Защото Твоята милост е велика [дори] до небесата. И Твоята вярност до облаците.
11Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти [нека бъде] по цялата земя.