1(По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2Не! в сърцето [си] вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
3Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
4Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, [който] затиква ушите си,
5И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
6Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; [Като] пометниче на жена, нека не видят слънцето.
9Преди да усетят котлите ви [огъня от] тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.