1(По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
3Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.
4Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?
5Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
6Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
7Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
8Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те [записани] в Твоята книга?
9Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
10Чрез Бога ще хваля думите [Му;] Чрез Господа ще хваля думите [Му].
11На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?
12Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.
13Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли [да избавиш и] нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?