1Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад.
2Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна.
3Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар.
4Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея — всички щитове на силни мъже.
5Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете.
6Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана.
7Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб.
8Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.
10Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла — от всички аромати!
11От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.
12Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.
13Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард,
14нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати.
15Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.
16Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните й плодове.