1Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.
2Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го и не го намерих.
3Намериха ме стражарите, които обхождат града; попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми. Хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и в стаята на онази, която ме е родила.
5Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.
6Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, окадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове на търговеца?
7Ето, ложето на Соломон, с шестдесет силни мъже около него от силните мъже на Израил.
8Всички те държат меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото си срещу ужаси в нощта.
9Цар Соломон си направи носилка от ливанското дърво;
10стълбовете й направи от сребро, подложката й — от злато, постелката й — от пурпур; вътрешността й е украсена с любов от ерусалимските дъщери.
11Излезте, сионски дъщери, и вижте цар Соломон с венеца, с който майка му го увенча в деня на неговата сватба, в деня на радостта на сърцето му!