1Товарът на словото Господне против земята Адрах, И Дамаск ще е почивката му; Защото очите Господни са върху человеците И върху всичките Израилеви племена.
2Още и Емат му е граничен, И Тир и Сидон, ако и да са много мъдри.
3И Тир си съгради твърдел, И събра сребро като пръст, И чисто злато като калта на пътищата.
4Ето, Господ ще го плени, И ще порази в морето силата му; И той ще се погълне от огън.
5Ще види Аскалон и ще се уплаши, И Газа, и ще се оскърби много, И Акарон, защото ще се посрами заради чакането си. И ще погине царят от Газа, И Аскалон няма да се насели.
6И иноплеменик ще седне в Азот; И ще низвергна гордостта на Филистимците.
7И ще отнема кръвта им от устата им, И гнусотите им отсред зъбите им; И останалий ще бъде и той за нашия Бог, И ще бъде като тисящник в Юда; И Акарон ще бъде като Иевусеца.
8И ще туря стана си около дома си против войска, Против който заминва и против който се връща; И насилник няма да замине вече по тях, Защото сега видях с очите си.
9Радвай се много, дъщи Сионова; Възклицавай, дъщи Ерусалимска: Ето, Царят ти иде при тебе: Той е праведен, и спасява, Кротък, и седнал на осел, И на ждребе син на подяремница.
10И ще изтребя колесница из Ефрема, И кон из Ерусалим, И ще се изтреби ратний лък; И той ще говори мир на народите; И властта му ще бъде от море до море, И от реката до краищата земни.
11И за тебе, чрез кръвта на завета ти Аз изведох узниците ти Из безводен ров.
12Върнете се в твърдела, Узници на надежда: Още и днес известявам че ти въздавам двойно,
13Защото ще запъна Юда за себе си като лък, Ще туря Ефрема като стрела, И ще събудя чадата ти, Сионе, Против чадата ти, Гръцио, И ще те направя като меч на крепък.
14И Господ ще се яви върх тях, И стрелата му ще излезе като молния; И Господ Иеова ще затръби с тръба, И ще дойде с южни вихрушки.
15Господ на Силите ще ги защищава; И ще погълнат противните, и низложат с камене на праща; И ще пият, и ще метежат като от вино; И ще се напълнят като чаша, И като ъглите на олтаря.
16И Господ техний Бог ще ги избави в онзи ден Като стадото на людете си; Понеже като камене на корона Ще се възвишат на земята му.
17Защото колкава е благостта му, И колкава е красотата му! Житото ще направи да проникнат юношите, И мъстът девите.