1И в четвъртата година на царя Дария стана слово Господне към Захария, в четвъртия ден на деветия месец, на Хаслев,
2като проводиха в дома Божий Сарасара, и Регемелеха, и человеците им да се помолят на Господа,
3да думат на свещениците които бяха в дома на Господа Саваота, и на пророците, и да рекат: Да плача ли в петия месец, като се отделя както вече направих толкоз години?
4И стана слово от Господа Саваота към мене и рече:
5Говори на всичките люде на таз земя, и на свещениците, и кажи: Когато постехте и сетувахте в петия и в седмия месец в седемдесетте тези години, наистина за мене ли постехте?
6И когато ядяхте и когато пиехте, не ядяхте ли и пиехте за себе си?
7Не са ли тези думите които Господ говори чрез предишните пророци когато Ерусалим бе населен и в благоденствие, и градовете му около него, когато се населяваше южната и полянската страна?
8И стана слово Господне към Захария, и рече:
9Така говори Господ Саваот и рече: Съдете съд истинен, и правете милост и щедроти всеки на брата си;
10и не насилствувайте вдовицата, и сирачето, чужденеца, и сиромаха; и никой от вас да не съвещава зло в сърдцето си против брата си.
11Но не рачиха да внимават, и обърнаха плещи непокорливи, и направиха ушите си тежки за да не слушат.
12Ей, те направиха сърдцето си адамант та да не слушат закона и думите които Господ Саваот проводи с Духа си чрез предишните пророци; за то дойде гняв велик от Господа Саваота.
13За то, както той викна, и те не слушаха, така те викнаха и аз не слушах, говори Господ Саваот,
14но ги разпръснах като с вихрушка във всичките народи които те не познаваха. И мястото запустя вслед тях, щото нямаше кой да заминва ни кой да се връща; и направиха желателната земя запустение.