1И върна се ангелът говорЕщий с мене и ме събуди, както человек който се събужда от съна си,
2и рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах, и ето светилник, всичкий златен, и чаша върху него, и седемте му светила върху него, и седем цеви върху седемте светилника които бяха над върха му,
3и две маслини над него, една отдясно на чашата, и една отляво ней.
4И отговорих та рекох на ангела който говореше с мене, и казах: Що са тези, господарю мой?
5И отговори ангелът говорещият с мене та ми рече: Не знаеш ли що са тези? И рекох: Не, господарю мой.
6И отговори та ми рече и каза: Това е словото Господне към Зоровавела което казва:- Не чрез сила ни чрез крепост, Но чрез Духа ми, говори Господ Саваот.
7Що си ти, горо велика, Пред Зоровавела?- Поле! И ще изнесе върхния камик С възклицание: Благодат, благодат нему!
8И стана слово Господне към мене, и рече:-
9Ръцете на Зоровавела туриха основанието на този дом; И ръцете му ще го свършат; И ще познаеш че Господ на Силите ме проводи при вас.
10Защото кой презря деня на малките работи? Известно ще се зарадват тези седем, И ще видят оловния правомер в ръката на Зоровавела: Те са очите Господни, Които тичат през всичката земя.
11Тогаз отговорих та му рекох: Що са тези двете маслини отдясно на светилника и отляво му?
12И отговорих втори път та му рекох: Що са двете ветви на маслините които през двете златни цеви испразднуват из себе си елея като злато?
13И каза ми и рече: Не познаваш ли що са те? и отговорих: Не, господарю мой.
14Тогаз рече: Те са двамата помазани които предстояват при Господа на всичката земя.