1През нощта на леглото си Потърсих оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих.
2Да стана сега и да обиколя града По улиците и по стъгдите, Да търся оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих.
3Намериха ме стражите които обхождат града: Видяхте ли оногоз когото обича душата ми?
4Като заминах малко от тях Намерих оногоз когото обича душата ми: Хванах го, и не го пуснах Доде не го въведох в дома на майка си, И в ложницата на онази която ме е родила.
5Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще.
6Коя е тая която възлиза от пустинята Както стълпове дим, накадена със смирна и ливан, С всякакъв благовонен прах от търговеца?
7Ето одъра на Соломона: Шестдесет яки мъже са около него, от силните Израилеви.
8Всички тези държат меч, научени на бой: Всеки има меча си на бедрото си, но нощни страхове.
9Цар Соломон си направи носилка От Ливански дърва:
10Стълпците и направи от сребро, Легалището и от злато, постелката й от багреница: Средата и бе украсена рачително От Ерусалимските дъщери.
11Излезте, Сионови дъщери, и вижте Цар Соломона с венеца с който го венча майка му В деня на женитбата му, И в деня на сърдечното му веселие.