1Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,)
2че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си.
3Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини;
4които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията;
5На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин.
6Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля;
7нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но \в Исаака ще ти се нарече семе:\
8сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе.
9Защото това е словото на обещанието: \По това време ще дойда, и Сара ще има син.\
10И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего;
11(защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,)
12рече й се че \По-големият ще бъде раб на по малкия.\
13както е писано: \Якова възлюбих, а Исава възненавидех.\
14И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде!
15Защото казва Моисею: \Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.\
16И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва.
17Защото писанието говори Фараону: \Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.\
18И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава.
19На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му?
20Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил?
21Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест?
22И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел;
23и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,-
24нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците?
25както и в Осия казва: \Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;\
26\И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго.\
27А Исаия вика за Израиля: \числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси;
28защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята.\
29И както предрече Исаия: \Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили.\
30И тъй, що има да речем? че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване;
31а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда.
32Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването;
33както е писано: \Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами.\