1И чух из храма глас голем който казваше на седемте ангели: Идете та излейте на земята чашите на Божията ярост.
2И отиде първият та изле чашата си на земята; и стана струп зъл и лют на онези человеци които имаха белега на звера, и на онези които се кланяха на неговия образ.
3И вторият ангел изле чашата си в морето; и стана кръв както на мъртвец, и всека жива душа в морето умре.
4И третият ангел изле чашата си в реките и в изворите водни; и станаха кръв.
5И чух ангела на водите че казваше: Праведен си, Господи, който си, и който си бил, и който си свет, защото си това отсъдил:
6Понеже кръв на светии и на пророци пролеха, и кръв им си дал да пият; защото са достойни за това.
7чух друг ангел от олтаря че казваше: Ей, Господи Боже Вседържителю, истинни и праведни са твоите съдби.
8И четвъртият ангел изле чашата си на слънцето; и даде му се да жеже человеците с огън.
9И опекоха се человеците от голема жега, и похулиха името на Бога който има власт над тези язви; и не се покаяха да въздадат слава нему.
10И петият ангел изле чашата си върх престола на звера; и стана царството му потъмнело; и дъвчеха езиците си от болеж,
11и похулиха Бога небеснаго за болежите си и за струпите си, и не се покаяха от делата си.
12И шестият ангел изле чашата си връх големата река Евфрат; и пресъхна водата й за да се приготви пътът на царете които са от изток на слънцето.
13И видех три нечисти духове подобни на жаби; и те излезваха из устата на змея, и из устата на звера, и из устата на лъжовния пророк;
14защото са духове бесовски които правят знамения, и които ходят при царете на земята и всичка вселенна, да ги съберат за боя в големия онзи ден на Бога Вседържителя.
15(Ето ида както крадец. Блажен който бди, и варди дрехите си да не ходи гол да гледат срамотата му.)
16И събра ги на местото нарицаемо по Еврейски Армагедон.
17И седмият ангел изле чашата си на въздуха; и излезе глас голем из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се.
18И бидоха гласове и гръмове и светкавици, и стана трус голем какъвто не е бил от как съществуват человеците на земята, такъв трус, толкоз голем.
19И раздели се великият град на три части, и градовете езически паднаха. И великий Вавилон се помена пред Бога, да му даде чашата на виното от яростта на гнева си.
20И всеки остров изчезна, и планините се не намериха.
21И град голем до един талант тежък падаше от небето върх человеците; и похулиха человеците Бога зарад язвата на града, защото язвата от него бе много голема.