1Първому Певцу, на Мут-Лабен. Псалом Давидов. Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърдце: Ще прикажа всичките твои чудеса.
2Ще са развеселя и ще се зарадвам заради тебе: Ще възпея името ти, Вишний!
3Когато се върнат враговете ми назад Ще паднат и ще погинат пред лицето ти.
4Защото ти си отсъдил съда ми и правото ми: Седнал си на престола и съдиш право.
5Запретил си на езичниците: Изтребил си нечестивия: Името им си изгладил в век века.
6Запустенията на врага изчезнаха за всегда; И ти си разорил градове: Поменът им погина с тях.
7Но Господ съществува в век: Приготвил е престола си за съд.
8И той ще съди вселенната с правда: Ще отсъди народите справедливо.
9И Господ ще бъде прибежище на бедния, Прибежище в скърбни времена.
10И ще се надеят на тебе които познават името ти; Защото не си оставил онези които те търсят, Господи.
11Пейте песни на Господа който живее в Сион: Възвестете между народите делата му;
12Защото когато прави изтязание за кръвопролития, помни ги: Не забравя викането на бедните.
13Помилвай ме, Господи! Виж скърбта ми от враговете ми; Ти който ме подигаш от вратата на смъртта,
14За да прикажа всичките твои хваления В вратата на Сионовата дъщеря: Аз ще се радвам заради спасението ти.
15Езичниците затънаха в ямата, която направиха: В примката която скриха улови се ногата им.
16Господ е познат за съда който прави: Нечестивият се впримча в делото на ръцете си. (Села.)
17Нечестивите ще се върнат в ад, Всичките езичници които забравят Бога.
18Защото няма да се забрави за всегда сиромахът: Ожидането на бедните не ще бъде изгубено за всегда.
19Стани, Господи: да се не крепи человек; Да се съдят езичниците пред тебе.
20Господи, докарай страх върх тях: Да познаят езичниците че са человеци. (Села.)