1(по Слав. 87) Песен, Псалом за Кореевите Синове: Първому Певцу, върху Маалат-Леанот, Масхил на Емана Езраева. Господи, Боже на спасението ми. Деня и нощя виках пред тебе.
2Да дойде пред твоето лице молитвата ми: Приклони ухото си към вика ми.
3Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава при ад.
4Счетох се с онези които слазят в рова: Станах като человек който няма сила:
5Паднал между мъртвите, Като убитите които лежат в гроба, За които не се сещаш вече, И които са напуснати от ръката ти.
6Турил си ме в преизподен ров, В тъмнина, в бездна.
7Натегна на мене твоята ярост, И с всичките си вълни натиснал си ме. (Села.)
8Отдалечил си познайниците ми от мене: Направил си ме гнусен на тях: Затворен съм, и не мога да изляза.
9Окото ми изнемощя от скърб: Тебе призвах, Господи, вес ден: Простирах към тебе ръцете си.
10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще те похвалят? (Села.)
11В гроба ли ще повествуват твоята милост, Или в тлението истината ти?
12Да ли ще се познаят в тъмнината чудесата ти, И правдата ти в земята на забравянето?
13Но аз към тебе, Господи, викнах; И на ранина молитвата ми ще те предвари.
14Защо, Господи, отхвърляш душата ми, Криеш лицето си от мене?
15От млад съм угнетен и бера душа: Търпя твоите ужаси, и в недоумение съм.
16Върх мене мина яростта ти: Устрашенията ти ме погубиха.
17Като води са ме обиколили вес ден: Наедно са ме окружили.
18Отдалечил си от мене приятел и другар: Познайниците ми са в мрак.