1(по Слав. 83) Първому Певцу, върху Гитит, Псалом за Синовете Корееви. Колко са любезни твоите селения, Господи на Силите!
2Желае, и даже премира душата ми За дворовете Господни Сърдцето ми и плътта ми радостно викат Към Бога живаго.
3Ей, врабчето намери селение, И ластовицата гнездо за себе си дето туря пилетата си, При твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.
4Блажени които живеят в дома ти Всякога ще те хвалят. (Села.)
5Блажени онези человеци на които силата е в тебе, В сърдцето на които са пътищата към твоя дом,
6Които като преминват през дола на плача, Те го преобръщат на извор. И дъждът есенен го покрива с благословения.
7Отиват от сила в сила Всеки се явява пред Бога в Сион.
8Господи Боже на Силите, чуй молението ми: Послушай, Боже Яковов. (Села.)
9Виж, Боже щите наш, И погледни в лицето на твоя помазаник.
10Защото един ден в твоите дворове е по-добър от тисяща. Предпочел бих да стоя на прага в дома на Бога моего Нежели да живея в шатрите на нечестието.
11Защото Господ Бог е слънце и щит Господ ще даде благодат и слава Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие
12Господи на Силите, Блажен онзи человек който се надее на тебе.