1(по Слав. 76) Първому Певцу, за Иедутуна, Псалом Асафов. Гласът ми е към Бога и викам: Гласът ми е към Бога; и ще ме послуша.
2В деня на скърбта си потърсих Господа, Простирах нощя ръцете си и не преставах: Душата ми не рачеше да се утеши.
3Напомних си за Бога, и смутих се: Размислих се, и омалня духът ми. (Села.)
4Удържал си очите ми в неспане: Смаях се и не могох да продумам.
5Размислих древните дни. Годините на ветхите времена.
6Напомням си за песента си ноще; Размишлявам в сърдцето си, И духът ми изпитва
7Да ли ще негодува Господ вечно? И не ще ли да е вече милостив?
8Да ли престана милостта му за всегда? Пресече ли се словото му в род и род?
9Да ли забрави да помилва Бог? Или в гнева си затвори своите щедроти? (Села.)
10Тогаз рекох: Немощ е за мене това, Да се изменява десницата на Вишния.
11Ще помня делата Господни; Ей, ще помня първите твои чудеса;
12И ще се поучавам въ всичките твои дела, И за деянията ти ще размишлявам.
13Боже, в светост е пътят ти: Кой е Бог велик както наший Бог?
14Ти си Бог който правиш чудеса: Явил си между народите силата си.
15Избавил си с мишцата си людете си, Синовете Яковови и Иосифови, (Села.)
16Видяха те водите, Боже: Видяха те водите и се уплашиха: Разтрепераха се и бездните.
17Облаците изляха вода като порой: Глас дадоха небесата, И стрелите ти прелетяха.
18Гласът на гърма ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците вселенната. Потресе се и трепетна стана земята.
19През морето е пътят ти, И стъпките ти през много води, И следите ти не се познават.
20Водил си като овци людете си С ръката Моисеева и Ааронова.