1(по Слав. 72) Псалом Асафов. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистите в сърдце.
2А мене, нозете ми почти помръднаха: Без малко бяха се подплъзнали стъпките ми.
3Защото поревнувах на гордите Като гледах благополучието на нечестивите.
4Понеже няма скърб в смъртта им, Но тялото им е тлъсто.
5Не са в трудове человечески, Нито са поразявани като другите человеци.
6За това ги окружава гордостта като огърлие: Насилието ги облича като премяна.
7Очите им са изпъкнали от тлъстина: Надминват мечтанията на сърдцето.
8Присмиват се, и говорят с лукавство за насилие Говорят горделиво.
9Турят устата си на небето; И езикът им прохожда земята.
10За то ще се върнат тук людете му. И вода с пълна чаша се изцежда за тях.
11И говорят: Как ще знае Бог? И има ли знание въ Вишния?
12Ето, те са нечестиви, винаги са благополучни: Умножават богатство.
13Наистина аз напраздно очистих сърдцето си И омих в неповинност ръцете си
14Защото съм поразяван всеки ден, И се наказвам всяка заран.
15Ако река да говоря така, Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20Като сън на някого когато се събуди, Господи, в града ще презреш образа им.
21Но моето сърдце гореше. И утробата ми се мъчеше.
22И аз бях безумен и не познавах: Като скот бях пред тебе.
23Всякога обаче с тебе съм аз: Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24чрез съвета си ще ме водиш, И след това ще ме приемеш в слава.
25Кого имам на небето? И на земята не ща другиго освен тебе.
26чезне плътта ми и сърдцето ми; Но Бог е сила на сърдцето ми И дял мой въ век.
27Защото, ето, тези които се отдалечават от тебе ще погинат: Ти изтребваш всичките които се отвращат от тебе.
28Но заради мене, добре ми е да се приближа при Бога. Положих упованието си на тебе, Господи Иеова, За да проповядвам всичките твои дела.