1(по Слав. 16) Първому Певцу, върху Иедутун, Псалом Давидов. Наистина душата ми има тихо упование на Бога: От него е спасението ми.
2Наистина той е канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма много да се поклатя.
3До кога ще нападате на человека, Всички вие, да го затриете Като стена наведена и плет повален?
4Наистина съветват се да го хвърлят от височината му: Обичат лъжата: с устата си благославят, А в сърдцето си кълнат. (Села.)
5Но ти, о душо моя, имай тихо упование на Бога, Защото от него е чакането ми.
6Той е наистина канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма да се поклатя.
7От Бога е спасението ми и славата ми: Канара на силата ми, прибежището ми е в Бога.
8Имайте упование на него на всяко време: Люде, отваряйте пред него сърдцата си: Бог е нам прибежище. (Села.)
9Наистина синовете человечески са суета, Големците лъжа: На теглилка турени Всичките купно са по-леки от самата суета.
10Не уповайте на насилство, И на грабителство не имайте суетна надежда: Богатство ако тече, не прилепявайте сърдцето си.
11Еднъж каза Бог, два пъти чух това, че силата е Божия;
12И твоя е, Господи, милостта; Защото ти ще отдадеш на всекиго според делото му.