1(по Слав. 44) Първому певцу, върху Шошаним на Кореевите синове: Масхил: Песен на въжделение. Из сърдцето ми извира слово благо: Аз казвам делото си на Царя Езикът ми е тръст на скорописец.
2Ти си по-красен от человеческите синове. Изля се благодат в устните ти. За то те благослови Бог въ век.
3Препаши меча си на бедрото си, Силне, Съ славата си и с великолепието си.
4И успявай в величеството си: езди За истина, и кротост, и правда; И десницата ти ще ти покаже страшни неща.
5Стрелите ти са остри, И ще се забият в сърдцето на царските врагове: Люде под тебе ще паднат.
6Твоят престол е, Боже, въ век века: Скиптърът на твоето царство е скиптър на правота.
7Възлюбил си правда, и възненавидел си неправда, За това те помаза, Боже, твоят Бог С елей на радост повече от твоите съучастници.
8На смирна и алой и касия благоухаят всичките ти дрехи. Из слоновите палати струните те развеселиха.
9Дъщери на царе предстоят между твоите почтени: Царицата предстои отдясно тебе в злато Офирско.
10чуй, дъщи, и виж, и приклони ухото си. И забрави народа си и дома на отца си:
11И ще пожелае Царят твоята красота; Защото той е твой Господар, и поклони му се.
12И дъщерята Тирска ще предстане с дарове. На твоето лице ще се молят богатите от народа.
13Всеславна е вътре царската дъщеря: Облеклото й е златоткано.
14Ще се доведе при Царя с дрехи везани Нейните другарки деви, след нея, ще ти се приведат,
15Ще се приведат с веселие и радост: Ще влязат в царския палат.
16Вместо отците ти ще бъдат синовете ти: Ще ги поставиш князове по всичката земя.
17Ще поменувам името ти въ всичките родове; За това народите ще те възхваляват въ век века.