1(по Слав. 41) Първому Певцу, Масхил на Кореевите Синове. Както еленът желае водните извори, Така душата ми желае тебе, Боже.
2Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго: Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3Сълзите мои станаха ми храна деня и нощя, Като ми думат всеки ден: Де е Бог твой?
4Това се напомням, и изливам душата си вътре в мене За да премина с множеството, Да отида с него до Божия дом, С глас на радост и на хваление. С множеството което празднува.
5Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото аз още ще го славословя За спасението на лицето му.
6Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене; За то ще помня за тебе от Иорданската земя И от Ермонимската, от гората Мисар.
7Бездна призовава бездна с гласа на твоите водопади: Всичките твои вълни и вълненията ти преминаха върх мене.
8През деня ще проводи Господ милостта си; И през нощта песента му ще бъде с мене Молитвата ми към Бога на живота ми.
9Ще река на Бога, моята крепост: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален за притеснението от врага?
10Враговете ми, като ме укоряват, трошат костите ми, И всеки ден ми думат: Де е Бог твой?
11Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото още ще го славословя; Той е спасение на лицето ми и Бог мой.