Psalms 2
1 Защо се разфучаха езичниците, И народите намислиха суета?
2 Предстанаха земните царе, И князовете се събраха наедно Против Господа и против Помазаника му, и думаха:
3 Да разкъснем връзките им, И да отхвърлим от нас въжата им.
4 Този който седи на небесата ще се смее: Господ ще им се поругае.
5 Тогаз ще им продума с гнева си, И с яростта си ще ги смути.
6 Но аз, ще рече, помазах Царя си Над Сион, светата моя гора.
7 Аз ще възвестя повелението: Господ ми рече: Син мой си ти: Аз днес те родих.
8 Поискай от мене, и аз ще ти дам народите за наследие твое, И за стяжание твое краищата на земята.
9 Ще ги съкрушиш с жезъл железен, Като грънчарски съсъд ще ги строшиш.
10 Сега прочее, царе, разумейте: Научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа с страх, И бойте му се с трепет.
12 Целувайте Сина за да се не разгневи, И погинете в пътя Когато се разпали малко неговата ярост. Блажени са всички които се надеят на него.