1(по Слав. 18) Първому Певцу. Псалом Давидов. Небесата разказват славата Божия, И твърдта възвещава делото на ръцете му.
2Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание.
3Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4По всичката земя излезе вещанието им. И до краищата на вселенната словесата им. В тях постави скиния за слънцето,
5Което излязва като младоженец из чертога си, Радва се като юнак за да тича в попрището.
6Излязването му е от край небето, И обикалянето му до края негов; И от топлината му нищо не се скрива.
7Законът Господен е непорочен, възвраща душата; Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия:
8Повеленията Господни са прави, веселят сърдцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите
9Страхът Господен е чист, пребивава въ век Съдбите Господни са истинни, купно и праведни,
10Желателни повече от злато, Повече от множество чисто злато, И по-сладки от мед И от капките на меден сот.
11Слугата ти още се и вразумява чрез тях. В упазването им въздаянието е голямо.
12Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения.
13А още предупази раба си от гордост: Да ме не обладае: тогаз ще бъда непорочен, И ще бъда чист от голямо престъпление.
14Думите на устата ми и преговарянето на сърдцето ми Да бъдат угодни пред тебе, Господи, крепосте моя и избавителю мой.