1(по Слав. 16) Молитва Давидова. чуй, Господи, правдата: Послушай молението ми: Дай ухо на молитвата ми Която правя не с лъстиви устни.
2Да излезе съдът ми от лицето ти: Очите ти да видят правото.
3Изпитал си сърдцето ми: Посетил си го в нощно време: Опитал си ме, и не си намерил нищо в мене. Решиха устата ми да не престъпват.
4Колкото за делата на человеците, Аз, чрез словесата на твоите устни Упазих се от пътищата на насилниците.
5Утвърди стъпките ми в пътищата си За да се не подплъзнат нозете ми.
6Аз те призвах, Боже, Защото ще ме послушаш: Приклони към мене ухото си, Послушай думите ми.
7Яви чудните си милости, Ти който с десницата си спасяваш които се надеят на тебе От онези които възстават против тях.
8Упази ме като зеница на око: Скрий ме под сянката на крилете си
9От лицето на нечестивите които ме съсипаха. Вразите на душата ми обиколиха ме.
10Обгради ги тлъстина: Устата им говорят с гордост.
11Сега обиколиха стъпките ни: Туриха очите си да ни хвърлят на земята:
12Прилича на лъв който желае да разкъсне, И на лъвче което седи в скришни места.
13Стани, Господи, предвари го, свали го: Избави душата ми от нечестивия с твоя меч,
14От человеци, Господи, с твоята ръка, От человеците на света, На които делът е в тоз живот, И на които чревото пълниш от съкровищата си: Наситени са синовете им, И остатъците си оставят на внуците си.
15А аз с правда ще видя лицето ти: Ще се наситя от вида ти когато се събудя.