1(по Слав. 145) Алилуя! Хвали, душо моя, Господа.
2Ще хваля Господа додето съм жив: Ще песнопея на Бога моего додето съм.
3Не се надейте на князове, На син человечески, от когото няма спасение.
4Духът му излазя, той се връща в земята си: В този ден погинват помишленията му.
5Блажен онзи на когото е помощник Бог Яковов, На когото надеждата е на Господа неговия Бог,
6Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях; Който пази вярност въ век;
7Който прави правосъдие на угнетените; Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните;
8Господ отваря очите на слепите; Господ възправя сгърбените; Господ обича праведните;
9Господ пази странните; Въздига сирачето и вдовицата; А пътя на нечестивите превраща.
10Господ ще царува въ век, Бог твой, Сионе, в род и род. Алилуя!