1(по Слав. 141) Масхил на Давида. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа: С гласа си към Господа се моля.
2Изливам пред него моленето си: Скърбта си пред него изявявам.
3Когато духът ми изнемощяваше в мене, Тогаз ти позна пътя ми. Примка скриха за мене На пътя по който ходех.
4Погледни надясно, и, ето, няма никой да ме познава: Прибежище не се намери за мене: Няма кой да попита за състоянието на душата ми.
5Към тебе, Господи, викнах: Рекох: Ти си прибежище мое: Дял мой си в земята на живите.
6Внимавай на вика ми, Защото съм в голямо унижение. Избави ме от гонителите ми, Защото са по-силни от мене.
7Изведи из тъмница душата ми За да славя името ти: Праведните ще се съберат около мене Когато ми сториш благодеяние.