1(по Слав. 138) Първому Певцу Псалом Давидов. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2Ти познаваш седенето ми и ставането ми: Разумяваш помишленията ми от далеч,
3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И всичките ми пътища знаеш.
4Защото доде още няма дума на езика ми, Ето, Господи, ти знаеш всичкото.
5Окружил си ме отзад и отпред, И турил си върх мене ръката си.
6Това знание е пречудно за мене: Високо е; не мога да стигна до него.
7Къде да отида от твоя Дух? И от лицето ти къде да побягна?
8Ако възляза на небето, там си ти: Ако си постеля в ад, ето те.
9Ако взема крилата на зората И се населя в най-далечните краища на морето,
10И там ще ме настави ръката ти, И твоята десница ще ме удържи.
11Ако река: Наистина ще ме покрие тъмнината; То и нощта ще бъде виделина около мене
12И самата тъмнина не укрива нищо от тебе; И нощта свети като ден Тебе е тъмнината като виделината.
13Защото ти си направил чреслата ми Обвил си ме в утробата на майка ми.
14Ще те славя, Защото страшно и чудно съм създаден: чудни са твоите дела; И това душата ми добре знае.
15Не се укриха костите ми от тебе Когато в тайно се създавах, И в дълбините на земята се образувах.
16Твоите очи видяха необразуваното ми тяло; И в твоята книга бяха писани всичките мои удове, Които в дните се образуваха. Когато още ни един от тях не съществуваше.
17Колко ми са скъпоценни твоите помишления, Боже! Колко е голямо числото им!
18Ако искам да ги изброя, от пясъка са по многочислени; Събуждам се, и още съм с тебе.
19Наистина ще убиеш нечестивите, Боже: Отдалечете се прочее от мене, мъже кръвници.
20Защото говорят против тебе лукаво: Враговете ти вземат напраздно твоето име.
21Не мразя ли, Господи, онези, които мразят тебе? И не гнуся ли се от онези които се подигат върх тебе?
22Съ съвършена ненавист ги ненавиждам: За неприятели ги имам.
23Изкуси ме, Боже, и познай сърдцето ми: Опитай ме, и познай мислите ми;
24И виж да ли има в мене беззаконен път; И води ме по вечния път.