1(по Слав. 136) При Вавилонските реки, там седнахме, И плакахме когато поменахме Сиона.
2На върбите всред него Окачихме китарите си.
3Защото които ни бяха пленили Там поискаха от нас думи на песни; И които ни бяха запустили поискаха веселие, и казваха: Попейте ни от Сионските песни.
4Как да пеем песента Господня На чужда земя?
5Ако те забравя, Ерусалиме, Десницата ми нека забрави изкуството си!
6Да се залепи езикът ми за небцето ми ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим от главното си веселие.
7Помни, Господи, Едомските синове, Които в деня на разорението на Ерусалим говореха: Съсипете, съсипете го до основанието му!
8Дъщи Вавилонска която ще запустееш, Блазе който ти въздаде въздаянието За всичко що си направила нам!
9Блажен който хване и удари младенците ти о камик!