1(по Слав. 131) Песен на Степените. Помни, Господи, Давида, И всичките му трудове;
2Как се кле Господу, И направи обричане на крепкаго Бога Яковова:
3Не ща да вляза под покрива на дома си, Не ща да възляза на постлания си одър,
4Не ща да дам сън на очите си, Дремане на клепачите си,
5Доде не намеря място за Господа, Селение за крепкаго Бога Яковова.
6Ето, ние чухме за него в Ефрата: Намерихме го в полетата на дъбравата.
7Да влезем в скиниите му, Да се поклоним на подножието на нозете му.
8Стани, Господи, и влез в упокоението си, Ти, и ковчегът на силата ти.
9Свещениците ти да се облекат с правда, И преподобните ти да викат с радост.
10Заради Давида раба си Недей отвраща лицето на помазаника си.
11Кле се Господ с истина Давиду: Няма да я престъпи: От плода на чреслата ти Ще положа на престола ти.
12Ако упазят синовете ти моя завет, И моите свидетелства на които ще ги науча, То и синовете им ще седнат Винаги на престола ти.
13Защото избра Господ Сиона: Благоволи да живее в него.
14Той ми е покой въ век Тук ще живея защото го възлюбих.
15Ще благословя с благословение храната му: Сиромасите му ще наситя с хляб.
16И свещениците му ще облека съ спасение; И преподобните му ще се радват с възклицание.
17Там ще направя да изникне рог Давиду: Приготвих светилник за помазаника си.
18Неприятелите му ще облека съ срам; А на него ще цъвти венецът му.