1(по Слав. 107) Песен, Псалом Давидов. Утвърдено е сърдцето ми, Боже: Ще пея и ще песнопея и съ славата си.
2Събуди се, псалтирю и китаро. Ще се събудя рано.
3Ще те славословя, Господи, между народите, И ще ти песнопея между племената.
4Защото твоята милост се възвеличи по-горе от небесата, И твоята истина до облаците.
5Възнеси се, Боже, над небесата; И славата ти да бъде над всичката земя.
6За да се избавят твоите възлюблени, Спаси с десницата си, и послушай ме.
7Бог говори в светилището си: Ще тържествувам, ще разделя Сихем, И дола Сокхот ще размеря:
8Мой е Галаад, мой Манасий; Ефрем е крепост на главата ми, А Юда законоположител мой:
9Моав е омивалницата ми: Върх Едом ще хвърля сапога си: Ще възкликна над Филистимската земя.
10Кой ще ме въведе в оградения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11Не ти ли, Боже, който си ни отхвърлил? И ти, Боже, който не излизаш с нашите воинства?
12Дай ни помощ от скърбта, Защото е суетно спасение от человека.
13чрез Бога ще направим юначество; И той ще стъпче враговете ни.